Каква е целта ти в живота?


Life Purpose

Един ден, когато един познат беше на 18, той ми се обади и гордо ми заяви , че един ден той ще бъде кмет.
Аз му дадох отношението “Да, вярно.”, докато си хапвах дюнера.

Но за няколко години, тази цел някак си водеше всички него решения: какво да учи в училище, къде да живее, с кого да се свърже дори какво да прави през почивките си и уикендите.

Сега, след половин живот, той е постигнал – прецедател на клуба на политическа партия в града му. Като е най-младия там. Като има и по-големи амбиции.

Лудак. Обикновено такива неща не се случват всеки ден.

Повечето от нас нямат никаква представа какво искаме да правим с животите си. Дори и след училище. Както и след като си намерим работа. А и след като започнем да изкарваме пари, също. Между 18 и 25, доста съм размишлявал и съм пробвал различни работи. Докато на 27 ми се разясниха нещата.

Има голям шанс да си като мен и да нямаш идея какво искаш да правиш. Да, голяма борба е през която всеки възрастен преминава. “Какво искам да правя с живота си?” “За какво имам страст?” “В какво ме бива?” Даже и хора на 40-50 години все още не знаят какво да правят със самите себе си.

Част от проблема идва от термина “цел в живота” (life purpose). Идеята, че всеки от нас е роден за някоя по-висша цел и това е нашата космическа мисия да я открием. По тази логика се водят и щастливите числа, например 32 (но само Понеделник и когато има пълнолуние).

Истината е такава, че ние съществуваме за неопределен период от време. През това време ни правим разни неща. Някои от тях са важни. Някои не са. Тези важни неща дават на нашите живота значение и щастие. Неважните, общо взето ни убиват времето.

Когато хората кажат “Какво да правя с живота си?” или “Каква е целта ми в живота?” какво се опитват да кажат е: “Какво важно нещо да правя, за да не си губя времето?”

Така е много по-добре зададен въпроса. Така е много по-управляем и се отърваваш от излишния багаж, който “цел в живота” слага. Така че няма причина, за която да се оплакваш за космическото ти значени на твоя живот, докато седиш пред някоя дюнерджийница, хапвайки дюнер. Така че си сядай на задника и разбери какво е важно за теб.

Много често, хората питат други хора каква им е “целта в живота“. Това е невъзможен въпрос. Няма как да отговорят. Човека може да се влече към плетене на пуловери за котки или да снима бънджи скокове. Няма как да се знае. Кой кой е да казва на друг човек, кое е правилно или важно за другиго.

Но след няколко въпроса можеш за себе си да разбереш какво е важно за теб и какво може да доведе повече значение за твоя живот.

Въпросите не са изчерпателни или окончателни. Всъщност те са малко налудничави. Но все пак да си откриеш целта в живота трябва да е забавно и интересно, а не задължение (задача).

1. С какъв вкус обичаш твоя “сандвич” и има ли маслинка?

Да… Това е доста важен въпрос. Какъв вкус искаш да има твоя “сандвич”, който искаш да изядеш? Защото ето я истината за живота, която разбира се не я казват в училище:

Всичко е гадно, през повечето време.

Това звучи много песимистично, нали? И сигурно си мислиш “Защо не обърнем палачинката от другата страна?” Но това всъщност е много либерална идея.

Всичко изисква жертва. Всичко си има цена. Нищо не ти доставя удоволствие или те удовлетворява през цялото време. Така че въпроса може да се перифразира: Каква борба, усилие или жертва би толерирал? В крайна сметка, това определя твоята способност да се задържиш към нещо, към което теАко Сандвич е грижа, твоята способност да се справяш с тежките “наранявания” и да издържаш на тежките дни.

Ако искаш да бъдеш гениален предприемач, но не можеш да издържаш
на провали, тогава няма да издържиш много. Ако искаш да си професионален артист, но не си готов да бъдеш отхвърлен стотици, дори и хиляди пъти, тогава свършен още на старта.

С какви неприятни преживявания си готов да се сблъскаш? Готов ли си да си буден цяла нощ пишейки код?

Какъв “сандвич” искаш да ядеш? Защото евентуално на всички се сервира един, поне.

Но е хубаво е да го избереш и с маслинка.

2. Какво е вярно за теб ден, което би накарало 8-годишния теб да се разплаче?

Когато бях дете, често се случваше да рисувам. Минаваха часове рисувайки – извънземни, супер герои, войни и т.н. Не за да впечатля някого, семейство или учители. Просто защото ми беше приятно.

И по едно време и поради някаква причина спрях, дори не помня защо.

Наблюдава се тенденция, че често губим допир до нещата, които са ни вълнували като деца. Нещо свързано със социалното напрежение на юношеството и професионалните напрежения на възрастния живот изстискват страстта от нас. И не научаваме, че единствата причина, за да направим нещо е ако ние някак сме наградени заради него.

Примерно, ако се питам като малък “Защо спря да рисуваш?”, ще отговоря “Защото не съм добър” или “Защото никой не иска да ми хареса картинките”, не само че много бих грешен, но и 8 годишната ми версия ще започне да плаче силно.

3. Какво те кара да забравиш да ядеш и да акаш?

Всеки от нас има това преживяване, когато ние сме толкова обвзети от нещо, че минутите се превръщат в часове и като видим часовника станало е време вече за вечеря.

Сигурно, в пика си, майката на Исак Нютон постоянно му е напомняла да ядеш, защото е бил изцяло абсорбиран от разработките си.

Като малък бях така с видео игрите. Може би това не е било добро нещо. Всъщност, много това беше проблем. Играл съм, вместо да уча за изпит, или да се къпя или да говоря с хора очи в очи.

Не след дълго разбрах, че игрите не са ми такава страст (въпреки че ги обичам). Моята страст е подобрението, да бъдеш добър в нещо и да се опитваш да ставаш по-добър. Игрите са готини, но мога лесно да живея и без тях. Съревнование е – с друго, но особено със себе си.

Може би за теб е нещо друго. Може да си добър в организирането на неща ефективно или да се губиш във фантастичен свят или да учиш някой нещо или да решаваш задачи. Каквото и да е то, не гледай само неща, които те държат буден по цяла нощ, но се вгледай неща имащи познавателен характер. Вместо да се насочваш над дейности, които имат омайващ характер.

4. Как може по-добре да се излагаш/затрудняваш?

Преди да станеш добър в нещо и да направиш нещо важно, ти трябва да се провалиш и да нямаш представа какво правиш въобще. То е очевидно. и за да се провалиш в нещо и да нямаш представа какво правиш, ти трябва да се изложиш в някакво форма, често доста пъти. И повечето хора се опитват да избягват това излагане, просто защото е гадно.

Следователно, като се опитваш да избягваш нещо, което би те изложило, тогава ти никога няма да направиш нещо, която се чувства важно.

Всичко се свежда до уязвимост.

head-in-sand
Избягване на излагането

Точно сега, има нещо, която искаш да направиш, нещо което мислиш да направиш, нещо което фантазираш да правиш, но не го правиш. Ти си имаш твоите причини, без съмнение. И си ги повтаряш тези причини до безкрайност.

Но какви са тези причини? Защото аз мога да ти кажа, че тези причини са базирани на това какво другите ще си помислят/кажат, че се прецакаш доста.

Ако твоите причини са: “Аз не мога да започна бизнес, защото времето прекарано с приятелите ми е важно” или “Играейки StarCraft по цял ден ще ми попречи на моята музика и музиката е по-важна за мен” тогава е ОК. Звучи добре.

Но ако причините са: “Моите родители ще ме мразят” или “Моите приятели ще ми се смеят” или “Ако се проваля, ще изглеждам като идиот” тогава шансовете са, че наистина избягваш нещо което много цениш. Точно от това те е страх, а не от това какво майка ти мисли или Иванчо от съседния клас.

Великите неща, по природа, са уникални и не конвенционални. Следователно, за да ги постигнем, трябва да караме срещу мантинелата. А за да го направим, това е страшно.

Приеми излагането. Да се чувстваш глупаво е част от пътя на достигане нещо важно, нещо значително. От колкото повече големи за живота решения те е страх, шансовете са, че се нуждаеш да ги правиш.

5. Как ще спасиш света?

Ако не си гледал новини напоследък, света има няколко проблема. И под “няколко проблема” имам предвид “всичко е доста прецакано и всички ще умрем”.

Доста съм говорил за това преди, както и много изследвания го потвърждават, но за да се живее щастлив и здравословен живот, ние трябва да държим на нашите ценности, които са по-големи от нашето удоволствие или удовлетворение.

Така че си избери проблем и започни да спасиш света. Има много откъде да започнеш. Образователната система, икономическо развитие, домашно насилие, ментална грижа, корупция в правителството.

Намери проблем за който те е грижа и започни да го решаваш. Очевидно, че няма да решиш проблемите на света самичък. Но ти може да допринесеш за промяна. Точно това чувство да направиш промяната е най-важното за твоето собствено щастие и удовлетворение.

6. Пистолет опрян до главата, ако трябваше да напуснеш къщата за цял ден, всеки ден, къде би отишъл?

За много от нас, това е врагът на старомодното самодоволство. Ние се вкопчваме в нашите днвени рутини. Често се разсейваме. Накрая дивана е по-удобен. Дюнера е вкусен. Нищо ново не се случва.

Това е проблем.

Какво повечето хора не разбират е, че страстта е резултат от действие, не причината за това.

Откриването на това в какво имаш страст в живота и какво има значение за теб е процес на пробра-грешка. Никой от нас не знае как ние се чувстваме за определена дейност, докато всъщност не започнем да го правим.

Gun ot the head

Така че се запитай, ако някой насочи пистолет към главата ти и те накара да напуснеш къщата си всеки ден за всичко останало освен спането, как би избрал да си запълниш времето? И не, не може да седиш в кафета или да седиш във Facebook. Въпреки че, докато четеш вече някой ти пише. Нека си представим, че няма безполезни сайтове, няма видео игри, няма телевизия. Трябва да бъдеш извън къщата си всеки ден докато не стане време за лягане – къде би отишъл и какво би правил?

Да се запишеш на танци? Да отидеш в литературния клуб? Да запишеш второ висше? Да измислиш нова система за напяване, която може да спаси хиляди гладуващи деца в Африка?

Какво би правил с всичкото това време?

Напиши ги на лист хартия и започни да ги правиш веднага, бонус точки ако има дейности включващи излагане.

7. Ако знаеш, че ще умреш след една година, какво би направил и как би искал да те помнят?

Повечето от нас не обичат да мислят за смъртта. Стряска ни. Но мисленето за нашата собствена смърт изненадващо има много предимства, че ни фокусира връху реално важните неща в живота и какво е лекомислено и разсейващо.

Какво наследство ще остане след теб? Какви истории хората ще казват когато ти си отидеш? Какво ще пише на некролога? Ще има ли нещо написано въобще? Ако не, какво би искало да пише? Как би започнал да работиш към това?

И отново, ако фантазираш за някакви остроумни неща, които ще впечатлят някакви случайни хора, обезсмисля се цялата статия.

Когато хората чувстват, че нямат чувство за посока, нямат цел в техния живот, това е защото не знаят какво е важно за тях, не знаят какви им са ценностите.

И когато не знаеш какво са ти ценностите, тогава ти приемаш ценностите на другите хора и живееш техните приоритети, вместо твоите. Това е еднопосочен билет към нездравословни връзки и евентуална мизерия.

Откриването на “целта” в живота се свежда до намирането на тези една или две нещата, които са по-големи от теб и по-големи от тези, които са около теб. Затова трябва да станеш от дивана и да работиш и да се замислиш отвъд себе си и парадоксално да се представиш свят без себе си.

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s